четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Февруарски завършеци 1: Богородица

Гобленът с малката Богородица е завършен!
гоблен малка Богородица - Покров Богородичен

Това е снимка минути преди завършека преди седмица. Технически все още в процес.

Остава да му намеря рамка. Нямам идея каква искам. И не планирам скоро гоблен.

Гобленът е един от най-малките и лесни модели с Богородица. Всъщност е част от друг стар гоблен Покров Богородичен. Записвам си тези неща тук за да не ги забравя. Проучвах го след като го купих и бях забравила до завършването.

jeans, бродерия, шев, мартеници и London

Последните дни бяха толкова шарени - jeans, бродерия, шев, мартеници и London.
Лондон засега е щампиран. Ето го:
Тази снимка си има предистория, която не мога да споделя понеже не е моя. Само ще кажа, че това вероятно са последните налични такива автобуси върху плат  наоколо.



четвъртък, 20 февруари 2014 г.

За практичността и ефективността на ръкоделията

След малките бодчета, които винаги отнемат много време, да покажа нещо съвсем различно - плетка. Тя е всичко, което гобленът не е - практична, използваема, бърза, всичко , което харесвам в ръчно изработените неща. Шал - топъл и дискретен от този тип, който е полезен в неопределеното време със сутрешни усои и обедно слънце.

Гоблен за първи път пипнах като ученичка. Не, не го започнах аз. Имаше един по-стар от мен и с недостигащи конци.. Та се опитах една ваканция на море. Харесваше ми монотонността на шиенето и разнообразието на цветовете и шарките. Завърших го вместо мама доста години по-късно, след още много издирени конци по парченца от по 5-6cm, след ударно шиене няколко дни, когато тя вече беше баба. Но едно беше ясно - такова бучкане, толкова време, за нещо, което ще виси някъде.... нямаше начин да разбера как хората го правеха и защо си го причиняваха? Аз нямаше да го завърша, ако не бях намерила повод.Нещотърсачеството на цвета беше може би най-забавното. Както и шеиене в хотел с колежки в командировка.

Разбирах, че хората се успокояват с ръкоделие, включително с гоблени. Дават безвремие и почти медитация. Но пък нямат приложение. Не ми се мислеше колко пуловери могат да се изплетат за времето прекарано над един гоблен/някой да не си помисли че плета пуловери! само за кукли!/, колко дрехи да се ушият, колко неща да се нарисуват... После започнах да меря в пачуърци.

Надявам се плетката да служи вярно на своя получател - една прекрасна и специална дама.
А гобленът е готов. Онзи вторият, който си купих сама, без да искам докато избирах конци за съвсем друго нещо.... остава да го изпера.  Има още един, който абсолютно нерационално харесвам, но той е в пъти по-голям и гарантирано нямам време занего, та съм в безопасност.

Какво мислите за ефективността в ръкоделието?
Важна ли е практичността му?

вторник, 18 февруари 2014 г.

От малки по-малки бодове

Когато започнах да бучкам малки бодчета за да завърша пачуърк юрган, си мислех, че това са мъъънички бодчета и при първа възможност трябва да мина на по-големи. Е, минах със следващото пачуърк завършване.

И ето ме днес с нови още по-малки бодчета пак заради завършване.
Така изглеждаше по обед:
гобленът сутринта
 А така вечерта:
гобленът вечерта
Остава мъничко. И пак, вече май по навик, усложних нещата като отдалечих завършването с още детайли.

Това е друг дълъг проект. Импулсивен старт преди години, бърз напредък, до свършването на първият недостатъчен цвят, докупуване и дошиване... докато не го прибрах заради нещо спешно. Всъщност дори не съм прекарала много време с него днес. Но завършването наближава.

петък, 14 февруари 2014 г.

Мартенски пачуърк в бяло и червено

Бяло и червено може да е Валентинско, като се има предвид, че е завършено дни преди 14-ти февруари. За мен е мартенски.

И този мъник и дълга история. Трябва да намеря снимка за да видя колко точно. Но най-важното е, че е готов. Завършването не беше бързо с всичкото ръчно бучкане при прошиването ми. Сега си търси стена. Или маса... още не е ясно.

Розовитя фон е почти случаен - харесвам я тази комбинация.
Бяло-червен пачуърк мъник


Дано нашенският Трифон зарезан и западният св. Валентин са ви зарадвали. Ако не - утре е събота!

вторник, 11 февруари 2014 г.

За чашите и шаблоните в пачуърка

Посудата и шевът /пачуъркът в частност/ са тясно свързани. Много по-естевсено е да използвам чаша или чиния вместо начертан, изрязан и съхраняван шаблон. Винаги е било така. Затова когато планирам да го направя нещо такова, съвсем естествено прехвърлям наум стъклото и керамиката наоколо.
дъга за цвете ръчно капитониране
Тази чаша беше перфектна за случая и с нея маркирах последните детайли на този пачуърк - цветето в ъгъла:
маркиране на линиите за ръчно прошиване на мини пачуърк юрган с чаша
 А ето как напредна и етикетът след малките бодчета, които буквално го нападнаха:
капитонираният мъничък етикет събра много бодове
С всички добавки на вълнички и гънки, които прошиването дава, видът на това пачуърк юрганче се промени много. Доби собствен облик. Може би иска още мъничко детайл, но това ще е ясно когато този етап е сниман. Съсвем скоро!

Вие как маркирате? С чаши или шаблони?

неделя, 9 февруари 2014 г.

Пачуърк текстура в развитие и малко пролетно забавление


Крайно време ми е да покажа какво стана с многогодишния ми проект, отлежавал в очакване на онези уж последни малки бодчета досега. Почти готов е, но така и няма напреднала дневна снимка. Затова ето го първият етап - кръстовете в бяло-жълтите блокове. Текстурата е изключително важна при тези неща - дава структура и смисъл. В случаят, тази фаза разделя кръпките с нисък контраст. И тези няколко бода променят видът много само като отнемат видът на възглавничка преди / горе вляво/ придавайки структура на кръпките /долу вдясно/.
вечерни малки бодчета върху стар пачуърк - първа част
Всъщност тук, няма да има богатата текстура, която толкова харесвам. Едната причина е стилистична. Не искам да отнемам от доминиращите дъги. Но втората е съвсем практична - богатата текстураа се постига с повечеко шев, а този е ръчен. За богата текстра ще прекарам не часове, а дни и може би седмици над него. Не сега. Не и ако искам да го завърша скоро.

Слънцето в жълтото ми напомня за днешния ден - прекрасен пролетен ден. Слънце, тихо време, сняг... е, имаше и реки от стопен сняг, улици като реки..., но как пък звучаха - като бурни потоци.....  И как добре се пускаха корабчета по тях! Е, повечето бяха листа от рози, но пък оригами корабчето стигна най-далеч.


петък, 7 февруари 2014 г.

6 години блог

Блогът имаше рожден ден преди два дни. Започнах го години след като чух за блоговете и започнах да ги чета. Не беше точно експеримент, нито търсен ефект или момент. Случи се в труден за мен период. Беше необходимост за дневник, който да достигаш винаги, никога да не губиш и да има много снимки - добра идея е описано така. Всичко започна със стандартното: "Hello world!" в моят случай:
Ето ме и мен :)
February 5, 2008

..вече с блог
…и още един начин да организирам многото си интереси и намеря други увлечени от тях!
Здравейте и добре дошли в новия ми блог!
След толкова години, тези първи изречения описват прекрасно какво ми даде блога - регистър за проектите и много приятели. Благодарна съм за всеки прекрасен човек, който срещнах чрез него! А те не са малко, макар рядко да коментират и спомените ми от разговорите с тях да са пръснати, а на събрани тук. Някой ден може би. Много спомени, много лица, много красота, талант, доброта докосва човек с тези контакти.

На 6-тата година се оказва, че голяма част от скъпите ми моменти са извън блога. Някой никога не публикувани по ред причини, някои архивирани след поредицата местения на блога. Полека ще ги възстановя тук като нов поглед към миналите проекти.  

Започвам на рождения ден /почти защото рождения ден беше много динамичен/ с моят първи пачуърк - нещо специално по много начини:

Сниман е днес като кръпка, която чака вече две години второто си прераждане след като първото му тяло остаря - беше част от цяло и затова е мъник /с монета 50ст е на снимката /.

Има и специална история, също архивирана засега. Очаквайте нея и още много в следвашата година на блога! И ако сте се замисляли за ваш си блог - опитайте. А ако четете и харесвате блогове, коментирайте от време на време - така се случват чудни неща.


Популярни публикации