понеделник, 17 март 2014 г.

1, 2, 3... пачуърк на хоризонта

Уикенда тествах нови платове за пачуърк. Сини! Една от любимите ми части на дъгата.
Първо това:
пачуърк платове в синьо №1
 После това:
пачуърк платове в синьо №2
И накрая това:
пачуърк платове в синьо в процес на трансформация към пачуърк



Има ли желаещи да шият с мен?
Подробности след няколко дни.

четвъртък, 13 март 2014 г.

Шиене на дънки /като за маниаци/

Първият ми чифт дънки с втори пост заради специалността на момента!

 
Вече шия дънки и с един готов и два планувани чифта, светът на панталоните е различен. Вече мога да имам удобни и по мой вкус дънки. Нещо, което не ми се е случвало мнооого отдавна!

За начало, да каже, че дънките не са ми любимо нещо в гардероба. Работни дрехи са си. Много е отдавна това ми усещане и не знам кога и дали ще се промени. Докато си шиех дрехите, не съм си и помисляла да си купя дънки или да си ушия. Толкова видове поли, рокли и панталони има, че чак да опреш до тях... После станах по-заета и по-склонна да нося дънки, но пък дънковия избор намаля.

Всъщност харесвам denim. И цветът, и индигото, и текстурата, и усещането на допир, и специфичният баланс между унифицираност на плат и кройка и индивидуалния вид от улягане по тялото и начин на носене.

Обаче веднъж съм имала хубави дънки - добър плат, добра кройка, добър шев. Личи ли си вече, че съм шила дрехи и всичко ме дразни когато не е съвсем ОК?

Та този някогашен чифт така и не намери нещо, което да се доближи до него. Стиловете се сменяха, платовете изтъняваха, химията навлизаше... И всичко отиваше далеч от моя любим вид. Досега. Сега мога да имам дънки, каквито харесвам - мои. И под мои имам предвид моя кройка, моя шев и дори от време на време за мен!  Кога? Наесен /този чифт не е за мен/. Първо имам да дооборудвам с дънки друг.

А моят любим вид е като този първи чифт - хубав плат, тъмен цвят, ненатрапчив, но отчетлив детайл /шевове, джобове, подгъв, гайки/, собствен стил и закачка /количеството шевове, джоблъка/.  За първи опит е повече от добре. Скоро пак!

Denim, 7 джоба или накратко - мои дънки!

Дънки #1
дънки №1 - оригинал и копие

Ушити за седмица с много приключения. Ще има още, затова си имат номер.
Не бях шила дрехи от няколко години. А още малко преди това не шиех само бельо и обувки.

Тези са копие, но не точно. От една страна са същите. От друга - друг размер, друга талия, друг стил тегели....  няма и 10cm парче от оригинала наличен в копието. Горе на снимката е вдъхновението, долу - новият чифт.

Пролет 2014 е завръшане към шева в три измерения. Много различен от пачуърка и куилта, но и вълнуващ по свой си начин. С други предисзвикателства /особено когато започнеш с копие на умалял панталон - де що може трябва да променяш.../и с възможност за моя цвят в произволна форма. Както при пачуърка.


събота, 8 март 2014 г.

Първи път

Тази седмица беше "първа".

Първо:
  • пране на първи дънки,
  • копче поставено с чук малко по-рано,
  • гардениево цвятче тази година,
  • зафътяване на орхидеите в началото на март,
  • напъпване на китайски рози и фуксии през март
  • пролетно рязане на мои рози,
  • готвене на лучена супа
Вече чакам дънки №2, претзел №1, розов цвят 2014 №1, пачуърк завършен март 2014 №1.

Как започна вашият март?

Осмомартенски празници и еманципация

Честити да са ви празниците!
Между осми март и Тодоровден някак подвижния празник ми е по-привлекателен.

Не че съм Торорка... Не съм. Но Празник на майката /а после и на бащата/ винаги съм чувствала по-естествено близък от Ден на жената и борбата за равенство. Може би защото нищо патриархално не ми е близко и не ми е било. Тази дума не я харесвам. И еманципираност също. Никак. Това може да има всякакви красиви имена, но на практика е борба на жената да бъде мъж. Равенството на еднаквите никога не ми е харесвало. Еднаквостта е рядкост. А ако няма равенство е различията, по-добре да не се нарича равенство май. Затова го празнуваме като празник на майката, лелята, бабата.

В един идеален свят жените гласуват, работят, но остават дами и майки. Откога не сте виждали дама? Жена, която има спокойствието и стила да бъде не само елегнатна на вид, но и елегантна в държанието и реакциите си? А колко често дори на вид не е елегантна? Не че не го умеят, не са научени или толкова им е нивото... изморени са съвременните жени. Свикнали са да пазарят и готвят, работят деца гледат, ракии да сервират, поправят и каквото се наложи правят. Както и да не им отварят врати, да не им погат да седнат на стол, мъже да им подават ръка за поздрав... А всъщност тези мънички неща показват уважение. Мъж може да подаде ръка само ако висшестоящ или в някои случаи по-възрастен. Така е било преди. Колко често мъжете не знат или не желаят да показат галантност? А колко пъти жените показват с финес какво би трябвало да бъде?

И това е само едно изместване. Друго е колко е упадачно да се готви и да се гледат деца. Колко е старомодно и редроградно. А всъщност храната е важна. В замърсен свят особено. А майчината /и бащината/ любов за детето - още по-важна. Докато прави кариера и отлага семейство и деца, модерната жена рядко готви и често се връща на работа с невръстно бебе. А това не е добре. Защото често не го прави понеже така иска, а защото  само така може. И тогава старите обичаи, дето цялото семейство гледа децата влизат в действие /и то ако има късмет/. Но майката се приема като еманципирана, следвайки патриархален модел. Странно нещо са хората. В частност - жените. Да сме живи и здрави!

ПП Няма снимка тук. Представете си "Усещане за жена" и дано да го има в живота ви!


понеделник, 3 март 2014 г.

Честит празник!

Честит празник на всички българи!

Да бъдем здрави и силни! Да има и държава българска. Дай Боже!

Ето го един от трикольорите вкъщи /другият е от плат/:
цветя в раде на българското знаме
цъфтежи на 3-ти март


неделя, 2 март 2014 г.

Пачуърк неделя сутрин

"Пачуъркът топли тялото и дущата" -  най-точното определение за пачуърк юрганите според мен.
пачуърк завивика неделя сутрин

Трудно може да се намери по-практичен и топлещ подарък от пачуърк завивка. Радвам му се всяка сутрин. От мен за нас, но пак е подарък. Носи празничност да сгъваш слънчеви кръпки сутрин и да ги разстилаш вечер.

Разбирам защо преди много години когато са се събирали всички жени в семейството възрастните с аобяснявали на бъдещите булки да внимават с всеки бод, защото това ще е първото нещо което видят като станат сутрин. Има едни излишни тегели и в моя /горе в ляво/. Пренебрегвам махането им за да имам време за нови пачуърци. При размер около 2,40m x 2,40m, даже 1/4 си е доста тегели сложени ненужно два пъти, та ще си ги запазя.

събота, 1 март 2014 г.

Честита Баба Марта!

Бъдете живи и здрави, весели и засмени!
мартенички в домошар 2014
 Ето ги моите мартенички тази година. Пискюлите са скрити зад кадър и разбира се са вълна.

А ето с какво се занимавам след като мартеничките бяха готови преди седмица.
нов проект март 2014
То ще е първото ми мартенско приключение.

Популярни публикации