петък, 10 април 2015 г.

Тишина

Тишината в блога беше донякъде лукс, донякъде утеха, а също и виртуален израз на тишината, която ни липсва в забързаните дни.

Началото на този блог беше в едни от най-трудните ми дни. Оттогава минаха години /a началото е все още непренесено.../, но последните 2 бяха също нелеки. Днес си пожелавам изпитанията, които донесоха и предизикателствата, които трябваше да премина да са понамалели. Знам, че така се расте, но някакси ми се иска кратка почивка. Поне докато ушия половината бельо, което стои начертано и планирано.



Има толкова много прекрасни неща за правене и толкова малко време всеки ден, че ми се иска да имам време за тях сега. А уроците ако може да са по-малко болезнени и не всекидневни.


Пожелавам го и на вас!

ПП Лалетата, които винаги съм харесвала, а баба смяташе за "прости". Берях ги на залени остри пъпки за да са живи по-дълго, а тя искаше да набера тези, които харесва, за да ми даде, най-скъпите ѝ цветя... Тези са от друга градина, на друга баба, също специална. И двете вече са другаде.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации