събота, 21 ноември 2015 г.

Есенно






Този фонтан е свързан с много спомени на безгрижни или безкрайно щастливи моменти и дни затова ще краси този иначе доста не мой като стил, но пък съвсем актуален пост.

Така изглеждаше късното лято. Днес е мрачен ден, но светлината е близо - зад облаците, А същите тези дървета почти нямат листа, докато под тях е килим. А аз се разхождам все по-често без апарат - за да мога да попия всяка гледка и всеки цвят без да се разсейвам снимайки. Засега. Пазя спокойните тихи моменти небеобезпокоявани даже от апарата. Изпускам да снимам катерички застанали /или прибягващи на метри/ и разкошни килими листа, но това същност добавя пълнота на момента.


Не съм писала в блога от много отдавна. Първо бях заета, после имаше изпитания за борене, после възстановяване, после пак препълнени дни... Имаше един пост, но в крайна сметка реших, че е прекалено личен за да го покажа на света. Беше изпълнен с болка, много болка. Свалих го от блога преди да бъде видян много пъти. Може би не трябваше. Надявах се, че е временно /болката и ситуацията/. Дълго и предълго. Буквално. Но някои изпитания в живота траят докато им позволиш, а на това точно съм позволявала прекалено дълго. Трудно нещо за осънаване и прескъпо за плащане. 

В един момент решаваш, че ще събереш остатъците и ще сглобиш каквото можеш от тях. Каквото и да излезе. И добре да стане докато остатъци още има. Затова смятам да пиша често в блога. Понеже той е едно важно и красиво парче, което остава. И се надявам есента да е прекрасно време за да се нарядят парчетата в нещо чудесно. Като тези, реденеи късното лято, за които ще ви разкажа скоро.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации