За мен

На две съм рисувала напълно разпознаваеми круши и прасета. На 6 започнах да рисувам най-редовно, а баба започна да ме учи да плета и бродирам. На 9 пак баба ме научи да меся и исках да съм художник, на 13 - текстилен дизайнер. Не заминах за Сливен, но учих рисуване до университета. Разминах се за малко с архитектура при първи опит, откзах се от втори, и завърших най-добрата икономическа специалност, която записах на шега /буквално/. Няколко години, 2 назначения и едно дете по-късно, текстилът стана основно мое занимание. Оказа се, че по неведоми пътища беше изпълнена мечтата ми като 13 годишно дете. 

Макар да шиех от гимназията, и да си шиех всичко без бельото като студентка, пачуъркът, който исках да опитам като дете, отлагах със страхопочитание чак до майчинството. Първият си голям пачуърк уших за детето, а първият изобщо - по разходки на ръка.

Обичам експериментите. Обикновено скачам в дълбокото от раз. Научих се да шия с гледане на готови неща в следният ред: шапка, шотландска поличка, риза, права пола, кашмирено палто с ватирана подплата.  Пачуъркът пък беше - чанта, постелка за игра /квадрат 160cm +/.

Блогът беше занимание, експеримент и опора в труден момент. Запозна ме с прекрасни хора. Само затова дори си струва всяка минута в него. Надявам се и на вас да ви е приятно в него!

Не обичам да пиша за себе си в личен план. Това е най-личния ми пост за мен досега. Блогът е за сътворяването и пътят му. Всички истории и постове в него обаче са съвсем лични. Обичам завоите, идеите, промените, които самият проект диктува. всеки проект е път сам по себе си.

ППНе бях се показвала в блога до днес. Обикновено аз съм зад обектива. Това е първото успешно селфи с мен /не аз снимам/..




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации